Щаслива съм,ала все тъжни стихове пиша.
Не плача,а листа ми все от сълзи е мокър.
Чета новите събития,ала съзнанието ми е запечатало само старите.

Тъмно е.Празно е.Сивотата превзе всичко.Закри слънцето,а то с последни сили обгърна с прегрътката си всичко живо,всякаш се сбогува,но и обещава,че скоро отново ще се върне по-ярко и силно от всякога.
Тихият пролетен ветрец се засилва.С ...